Гост или партньор?

Здравейте и днес. Напоследък виждам, че зачестиха сватбите и много млади хора заживяват заедно официално и в много любов. Това много ме радва и съм щастлива за сватбите в България. Въпреки, че при всички семейства има и добри и лоши моменти, искам те да се обичат до живот, да се разбират с поглед и да живеят в хармония – да бъдат причината за щастието един за друг. Да се радват един друг и да се търсят постоянно с поглед за още една усмивка и прегръдка.
Мили млади семейства, бъдете си опора и живейте живота си заедно, а не всеки за себе си. Радвайте се на постиженията на любимия до вас и се подкрепяйте до края на живота си. Вижте какво описание ми попадна в социалната мрежа Фейсбук и си вземете поука:

„Един приятел ми дойде на гости, седнахме и започнахме да си говорим за живота. В един момент от разговора го прекъснах и казах: „Само секунда, ще измия съдовете и ще се върна веднага“. Той ме погледна, сякаш му бях казал, че ще направя космическа ракета. След като се върнах ми сподели с възхищение, но въпреки това леко озадачен: „Радвам се, че помагаш на жена си. Аз вече не го правя, защото когато го направя, тя не го оценява. Миналата седмица измих пода и не получих и едно „Благодаря“. Седнах с него и му обясних, че аз не „помагам“ на жена си. Всъщност съпругата ми няма нужда от помощ, тя се нуждае от партньор. Аз съм партньор вкъщи и не смятам за „помощ“ това да споделяме домакинската работа. Не „помагам“ на жена ми да почисти къщата, а я чистя, защото аз също живея тук и трябва да се включа. Не „помагам“ на жена ми да сготви, защото аз също искам да ям и затова готвим заедно. Не „помагам“ на жена ми да мие съдовете след ядене, защото и аз ги използвам и е моя отговорност да ги измия. Не „помагам“ на жена ми с децата, защото тези деца са и мои деца, а моята работа е да бъда баща. Не „помагам“ на съпругата ми да пере, простира или да сгъва дрехи, а съм част от процеса, защото дрехите са също мои и на моите деца. Аз не съм помощ у дома, аз съм част от къщата. Що се отнася до похвалата, го попитах кога за последен път е благодарил на жена си, че е почистила къщата, измила съдовете, изпрала дрехите, сменила чаршафите, изкъпала децата, сготвила и организирала всичко? И то благодарност от типа: „Уау, фантастична си!“ Попитах го „Толкова ли е абсурдно? Или изглежда странно? Ако да, защо тогава, когато ти веднъж си изчистил пода, очакваш награда за отлични постижения? Някога мислил за това, приятелю? Мачо културата сигурно ти е втълпила, че всичко това е нейна работа, но тя е обща. Може би си свикнал, че всичко това трябва да се направи, без да се налага ти да си мърдаш пръста. Ако вярваш в това, поне изказвай уважение, както ти искаш да бъдеш похвален. Подавай ѝ ръка, дръж се като истински партньор, а не като гост, който само идва да яде, да спи, да се къпе и да задоволи нуждите си. Защото истинската промяна на нашето общество започва в нашите домове. Важно е да учим нашите синове и дъщери на истинския смисъл на взаимоотношенията, който е единство.“

Не знам на кого е това толкова точно описание, но напълно го подкрепям и искам повече млади семейни хора да го прочетат. На тези от вас, които ще го прочетете – искам да ви кажа: Бъдете част от семейството, което сте създали в името на благополучието на всички ви. Променете истински нагласите си към тази семейна единица и живейте в хармония със себе си, с вътрешното си аз и бъдете пример за истинските взаимоотношения с брачния ви партньр пред очите на вашите деца.

Пожелавам ви успех, здраве и много любов.
Обичайте се!
Дессс

40 мисли, които носят щастие

Здравейте.

Когато сърфираш в нета случайно попадаш на хубави мисли и решаваш да си ги събереш на едно място и да си ги пуснеш в блога. Ето така и аз реших да ги пусна тук тези 40 събрани хубави мисли за щастлив живот. Възползвайте се и вие. Аз вече съм приела като мое мото в живота доста от тях и се чувствам наистина щастлив човек. Нека има повече щастливи хора по света. Пожелавам ви и вие да сте обградени само от щастливи хора. Успешно щастие, мили мои читатели.

Дессс

1. Нужен ви е само един човек, който да ви прави щастлив, и това сте вие.

2. Животът ви наистина ще се подобри, ако започнете да поемате малки рискове. Първият и най‐важен за вас е да бъдете честни със себе си.

3. Спрете да мислите за проблемите, помислете какви късметлии сте. Нещата можеха да са много по‐зле.

4. Въпросът не е в това какво ви се случва, а как го приемате. Бройте щастливите си мигове, докато другите броят нещастните.

5. Когато се усмихвате на живота си, веднага започвате да живеете живот, за който си струва да се усмихвате.

6. Помнете, че сравнението с другите около вас пречи на щастието ви. Не прекарвайте цял живот в завист за това, което имат другите, тъй като така няма да го получите.

7. Щастието идва по‐лесно, когато се чувствате добре в кожата си и не чакате одобрение от никого.

8. Бъдете добри с хората, които срещате по пътя си нагоре, тъй като можете да ги срещнете по пътя си надолу.

9. Отнасяйте се с всички с уважение и доброта. Дори към тези, които са груби с вас. Правете го, защото вие сте добри.

10. Добротата не трябва да се бърка със слабостта, а прошката ‐ с приемане. Трябва да знаете, че обидата не е пътят към щастието.

11. Давайте всичко от себе си, но не позволявайте да ви използват. Слушайте внимателно останалите, но не им позволявайте да заглушат вашия глас.

12. Казвайте това, което искате. Споделяйте вашата истина. Няма по‐лошо нещо от това да искате да изразите себе си, а да не можете от страх.

13. Не може да накарате хората да мислят по друг и различен начин за вас. Може да промените собствените си реакции към тях и да внимавате с какви хора се обграждате.

14. Негативните приятели никога няма да ви позволят да водите позитивен начин на живот. Замислете се върху това в дългосрочен план.

15. Когато хората се държат зле с вас, просто си тръгнете. Усмихнете се и продължете да бъдете себе си. Не позволявайте нечия горчилка да провали вашия живот.

16. Не е нужно да харесвате всички. Както и те не са длъжни да харесват вас. Това е може би едно от най‐освобождаващите неща в човешкия живот.

17. Когато някой ви каже, че сте се променили, не го приемайте като нещо лошо. Понякога това означава, че сте спрели да живеете като него.

18. Никога не се срамувайте от чувствата си. Вие сте свободни да чувствате какво си искате и да следвате своя път в живота.

19. Най‐нещастните хора на света са тези, които постоянно се притесняват за чуждото мнение.

20. Винаги е по‐добре да си на последното стъпало на стълбата, която искаш, отколкото на първото, на която не желаеш.

21. Работете, за да си създадете живот, който ви харесва. Не позволявайте на друг да ви дава тон в живота.

22. Дори да имате много пари, те няма да ви направят щастливи, ако не сте доволни от живота си.

23. Понякога животът е да поемаш големи рискове и да преодоляваш страховете си. Не се плашете да го направите, ако смятате, че ще осъществи мечтите ви.

24. Не чакайте перфектния момент. Понякога трябва да бъдете смели, защото животът е прекалено кратък, за да се чудите какво би станало, ако направите това, което искате.

25. Няма по‐забавно нещо от това да правите това, което другите смятат, че не можете.

26. Почти всичко е възможно, ако имате достатъчно време и желание да го постигнете.

27. Начинът, по който се справяте с предизвикателствата, е това което определя живота ви. Не се страхувайте да действате.

28. Превърнете грешките си в мотивация за бъдещето. Не позволявайте да ви бъдат оправдание. Негативните случки в живота ви няма да определят бъдещето ви.

29. Всеки може да бъде щастлив, когато всичко е наред. Научете се да се усмихвате дори, когато ви боли най‐много.

30. Без значение колко време ще отнеме, накрая нещата ще се наредят. Трудностите само ви правят по‐силни, отколкото сте смятали, че сте.

31. Идва момент, в който осъзнаваме от какво се нуждаем и от какво трябва да се откажем. Замислете се и направете първата стъпка към по‐щастлив живот.

32. Един от най‐щастливите моменти в живота е, когато се откажете от нещо, което не можете да промените.

33. Каквото и да правите, не се вглъбявайте в това, което съсипва деня ви. Усмихвайте се и бъдете благодарни. Животът е прекалено кратък, за да губите време в негативни мисли.

34. Колкото по‐малки очаквания имате, толкова по‐щастливи ще бъдете.

35. Търпението може и да е горчиво, но накрая ще ви донесе сладко удовлетворение.

36. Не се съсредоточавайте в перфектния живот, който искате, защото така забравяте да се наслаждавате на този, който имате.

37. Наслаждавайте се на живота си в днешния ден. Не се затормозявайте с мисли за предстоящeто.

38. Обръщайте внимание на малките неща. Защото когато се сетите за „добрите стари дни”, вие се сещате как някой специален за вас ви е накарал да се смеете.

39. Правете дълги разходки. Разговаряйте по теми, които ви доставят удоволствие. Помнете момента, който ви е накарал да се чувствате добре.

40. Оставяйте насаме със себе си. Обръщайте си внимание и не позволявайте на никого да определя действията ви.

Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден)

Празнуват се на 29 юни, на 30 юни ( Събор на дванадесетте апостоли, с особена прослава на ап. Павел) и на 16 януари.
Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата „Деяния на светите апостоли“, а за апостол Петър – и в светото Евангелие.

Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел – преди обръщането си, а Петър – преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.
Св. апостол Петър заедно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои ученици и последователи. Той се отличавал с чисто сърце и душевна простота. Винаги, когато Спасителят запитвал или изисквал отговор от учениците си, винаги пръв и от името на всички отговарял св. апостол Петър.

Така веднъж, когато Христос попитал учениците си за кого Го мислят човеците, те Му отговорили: едни за Йоан Кръстител, едни за Илия, други за Йеремия или един от пророците. Но, когато попитал: „А вие за кого Ме мислите?“ Св. ап. Петър бързо казал: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“. Тогава Иисус му отговорил: „Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, (на гръцки камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:14-18). Тази е основата, това е камъкът, на който Господ основа Своята църква – твърдата вяра и изповядването, че Иисус е Христос, Син на Живия Бог. Оттогава този апостол носи името Симон-Петър.

снимка: pravoslavieto.com

И по възраст св. ап. Петър е на първо място между апостолите. След възнесението на Спасителя и след слизането на Светия Дух над апостолите той произнася онази пламенна проповед, която завладява събралото се множество и хиляди се кръщават. Проповядвал по много области и в много градове. Написал две послания. Гонен и преследван, подложен на мъки и страдания, първовърховният апостол не престанал да проповядва евангелието. В 67 година по време на гонението при Нерон починал мъченически. И защото намерил себе си недостоен за същата смърт, с каквато бил пострадал божественият му Учител, той бил разпънат на кръст с главата надолу.

Св. апостол Павел пък, преди да стане Христов последовател и апостол, се наричал Савел. Той бил учен за времето си човек. Но въпреки това бил душевно сляп и непросветен. Бил върл гонител на християните. Дори поискал от властите да му възложат специалната задача да ги изтребва. На път за Дамаск става неговото обръщане. Бог благоволил и в гонителя да се прослави. По чудесен начин Сам Христос му се явява и от най-жесток гонител на християните Савел се превръща в най-пламенния проповедник на евангелието на спасението и любовта. Той обходил много градове и просветил много народи. Подложен бил на преследване и гонения, на вериги и мъчения. Написал много послания, с които вечно ще назидава Църквата. Накрая в същата 67 година при император Нерон и той приел мъченическа смърт. Но поради това, че бил римски гражданин, бил осъден на посичане с меч.

Ние честваме паметта на двамата апостоли и техните страдания в един ден, защото, ако и да са пострадали по различно време, по дух и по близост на своите страдания те са едно. Петър предварил, а Павел скоро го последвал. Този, който преди се казвал Савел, а след това Павел, претворил в свое лице гордостта в смирение, както показва и името му (Paulus), т.е. „малък, незначителен“. Какво е прочее апостол Павел? Питайте го, той сам ще ви отговори: „Аз съм най-малкият от апостолите… а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене“ (1Кор. 15: 9, 10).

Какво обединява тези две поначало противоположни личности? Единият – прост рибар, бърз при говорене и плах при действие. Който винаги пръв изповядвал Иисуса Христа като Господ, а после, след Неговото залавяне, отрекъл се три пъти от Учителя си. Другият – учен, но жесток човек. Гонител и убиец на християни. Как тези двама различни човеци стават първовърховните апостоли, просветили толкова народи и наставили ги във вярата и любовта?

Благодатта Божия, която винаги допълва липсите и лекува немощите. Тази благодат обединява не само тях двамата, но и всички нас в едната света, вселенска и апостолска Църква. В тази Църква и чрез тази благодат ние се обновяваме и спасяваме. Не поради наши достойнства или заслуги. Не защото сме извършили нещо достойно, а само и единствено поради Божията благодат.

Нека превъзмогнем гордостта – майката на всички грехове. Защото тя е причината да не отдаваме дължимото на Божията благодат, а да се заблуждаваме, че ние само със собствените си сили сме това, което сме. Всичко постигаме с Божия помощ. Необходимо е да се смирим и да се надяваме на Божията милост, защото на горделивите Бог се противи, а на смирени дава благодат.

Протоиерей С. Минчев
източник: http://www.pravoslavieto.com

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ ПРАЗНУВАЩИ. ПОЖЕЛАВАМ ВИ ЗДРАВЕ, СМИРЕНИЕ, БЛАГОДАТ, СЕМЕЙНО ЩАСТИЕ И МНОГО УСПЕХИ! НАЗДРАВЕ!

Талантът не е само дарба

Здравейте, сега ще ви запозная с художник от Самоков. Защо ще ви разказвам за него ли? Първо, защото той е наследник на един от най-известните художници в родния ми град Слави Генев, второ – той е един от малкото художници, които рисуват това, което виждат и ти наистина го разпознаваш в картините му, трето – той е млад, талантлив и знае какво може….

Казва се Радослав Генев. Завършил е художествената академия в София, специалност „Графика“  и има няколко награди. Една от които доста престижна – Cite Internationale des Arts Paris за 2013 г.  Пожелавам му и в бъдеще да печели нови, и нови награди. Той е млад, скромен, професионалист в своята област, иска да работи и живее в страната ни, а не да я напусне. Иска да има повече възможности за развитие за всички млади художници в България, а не да работят в хранителни магазини или да бъдат сервитьори.

Като всеки млад човек и той обича екскурзиите. Скоро се завърна от САЩ и сега подготвя поредния си цикъл картини от там. Рисува с висококачествени бои – не само живописни пейзажи, но и портрети, графики, прави и литографии…. Участва в конкурси,  прави самостоятелни художествени изложби-базари в галерии, както в Самоков, София, така и в чужбина. Той обича, като всеки артист, да вижда света от веселата страна и да рисува естествени картини, а не абстракции. Неговите картини изразяват самия него – тих, скромен, необременен с ежедневни проблеми, слънчев, верен на натурата – както го описва и проф. Д. Минчева. В едно от представянията на поредната му изложба с пейзажи от Самоков тя казва:

„Много рядко млад автор е толкова безразличен към съвременните течения и върви по собствения си път с толкова убеденост и зрялост. Свикнахме да бъдем свидетели на всякакви опити за трансформация на живописта в нещо друго. Но тук и сега Радослав ни показва, че това което прави искрено и без нагаждане е осмислен избор. И просто се усеща, че артистичното му вълнение идва от обикновените неща, от това, което всъщност е неговият живот. Не мога да предполаган какво следва. След възторга от натурата може нещата коренно да се променят. Аз само се надявам търсенето на художника да не спира!“

Пожелавам му и аз да продължава да търси себе си и своя стил. Една от неговите литографии „Столът“ ми остана в очите. Това е моята литография – заплюла съм си е и все някога се надявам да имам възможност да му я купя. Нека повече подобни нови концептуални картини да прави и в бъдеще. Той е много добър график, но няма как да не се прояви и пейзажистът в него – неговият дядо е правел едни от най-красивите живописни картини. Наследникът не може да бъде много далече от корените си. Така е в живота. Само да е жив и здрав и да продължава да рисува – да търси своя стил и себе си. Светът обича търпеливите и ги награждава подобаващо. Дерзай, Ради. Успех!

Може да се свържете с Радослав и да разберете повече за него и неговите картини от сайта му или да го потърсите във фейсбук.

Чао за сега

Дессс

Раче, раче, осмокраче… II част

Ей, рачета, страхотна е тази Красимира. Пише съвсем точни неща за нашата зодия. На вас допадат ли ви? Има ли нещо вярно и за вас? Прочетете и оставете коментар. Благодаря. А ако искате да си общувате с още повече рачета и да си другарувате заедно в най-голямата социална мрежа Фейсбук, елате в най-готината група на рачетата там и се присъединете.

Раче, раче, осмокраче,
интересен, мистериозен и любим,
в опит да те разгадая ми се плаче…
Но специален си и неповторим.

Един такъв случаен хаос,
сред желание за строга дисциплина.
Но получаваш си заслужено аплауз,
че ненадейно вдигаш ми адреналина,

когато се затвориш във черупка,
решил да се опазиш и гнетиш
и не напускаш рачешката си „хралупка“…
Добре де, ще почакаме да се наспиш…

Че луната, сякаш те е изцедила
и те прави някак си ленив,
но след сън, отскачайки до Билла,
отново, знам, ще си щастлив.

И в това специални сте си, рачета…
прецизни кулинари сте безспорно.
Но предпочитате за вашите стомахчета
друг да се погрижи животворно.

Затова пък критиката е сурова
и сякаш критикуваш си със кеф…
Да не би да са ти сипали отрова…?
Отиди да те нахранят в Мастър Шеф…

Упс, че грубо се изказах май
пред нежната му рачешка душа…
Че раним е и злопаметен,не думай…
Решат ли със мълчание ще те удушат.

А наказанието му е тежко и жестоко
и не знаеш вечно ли ще продължи.
Знаеш ли, хвърли се от високо
(изпробвано, по-малко ще боли).

Затова пък състрадателен е за петима,
казах ти да скачаш, не мисли…
Да критикуваш рак е просто немислимо,
но страдаш ли достатъчно, ще ти прости.

Но не мисли, че става тъй – за ден, година…
Не бързай, чакай го да се реши.
И когато няколко живота минат,
ще успее, може би, да ти прости…

Рачешка история без край…
Необятна шир от мистериозен чар-
за някой ад, за мен пък Рай,
за други наказание, за мене – дар.

03.06.2017
5:59
Красимира Стрехина
(поръчано от едно раче)

Раче, раче, осмокраче… I част

Приятели, зодия рак съм. Дъщеря ми е зодия рак. Внучето ми е зодия рак. Една добра приятелка е зодия рак. И още няколко познати са зодия рак. Интересно, че нямам в обкръжението си мъже зодия рак /ако не броя внука ми/, но при всяка една от жените, които познавам всичко е така, както го описва Красимира. Нямаше как да не се впечатля от това нейно най-пълно и най-точно описание на душевността и психиката на нашата зодия, което до сега съм чела. Не е тайна, че сме си голяма загадка и мистерия за тези около нас. Но който ни има – никога не съжалява, а ние го обичаме до живот.

Публикувам нейното стихотворение тук, за всички вас.

Рачешка му работа, възкликнах!
Емоции зад безразлично изражение.
Нима тъй лесно аз откликнах
на студеното, прекрито поведение.

Гледаш го и мислиш си – прозрачен е…
Чакай, чакай… И не бързай да се заключваш.
Забрави ли? Не е случаен – раче е
и до тук със опитите си приключваш

да го разгадаеш, да опиташ да го разбереш…
Та нали и той не се разбира…
Но, повярвай ми, реши ли да те подведе,
от него по-добър не се намира.

Рак е! Емоционален шахматист…
И не разбираш, от къде ти е дошло,
в Натфиз незавършил, но артист…
И, за какво ли…? По-добре не би могло

да те умотае, да ти завърти главата
със сладки приказки „За лека нощ“…
Ако може да го чуе и Шехерезада
ще завиди на прекритата му мощ.

Характерът му е палитра с настроения –
едното свършва, с друго го мени…
Лунен знак (по всички мнения),
но за секунда може да те замени

за тишината, дето тъй обича,
сякаш се пренася в друг живот…
Два малки свята, но граничат
с твоят монолог на идиот.

Спокойно говори си, не му пречи,
той отдавна вече не е „Тук“…
Но реши ли, че говорейки му пречиш,
ще чуеш неочакван звук.

Директен е, болезнено критичен
(дано да си с късмет – да премълчи)…
Понякога е твърде драматичен,
но все си мисли, че не му личи.

Че те обича няма да ти каже,
освен ако не мислиш за мране…
Но неочаквано понякога ще ти покаже,
че предпочита тебе, пред суфле.

Не го разбирай грешно, че горкият
е раним и със чувствителна душа.
И дори емоциите рачешки, когато крият,
несигурни пред тебе лъкатушат.

Романтици нежни са си по природа,
(ако решат, че искат да са, може би)…
От романтика ще ти изсмучат кислорода
от наивните ти влюбени гърди…

Рачешка му работа, ти казах…
съвкупност от мистерия и чар.
Но ще призная, че отдавна забелязах,
Рак да те обича си е Божи дар.

31.05.2017
01:39
Красимира Стрехина
(поръчано от едно раче)

Ако сте зодия рак и искате да се включите в групата на рачетата във Фейсбук – моля, заповядайте. Сприятеляваме се, говорим си, споделяме си… Това е най-суперската група там. Елате и се забавлявайте:

https://www.facebook.com/groups/364899851264/

Рачета, пожелавам ви хубави моменти и си препрочитайте рачешкото стихотворение на Краси често, често.

Поздрави, Дессс

Не може…

 

Не може да кажеш ,,Какво от това“

 

когато приятел изпадне в беда..
Защото след време паднеш ли ти,
няма да има кой теб да крепи..

Не може да искаш от живота любов,
щом не обичаш, не си и готов!
Сърцето ти празно, то дори да кърви,
в него няма любов,няма мечти!

Не можеш да кажеш ,,Не мога сега“
когато приятел те вика в нощта..
Защото след време ще викаш и ти,
но няма кой да те чуе.. Уви!

Не може да чакаш, тя да дойде сама,
щом си заключил твойта врата!
Дори пред вратата цяла нощ да стои,
Не може да влезе, това запомни!

Нямаш право да искаш тези неща,
щом егоист е тази твоя душа!
Научи се да бъдеш приятел, любим!
На ,,доброто“ да бъдеш ти синоним!

Добромир Радев

ПП: Това стихотворение го открих случайно сърфирайки в интернет. Не зная дали е на този автор, но страшно много се доближава до мен. Затова го публикувам в блога си за всички вас, приятели.

Дессс

 

11 съвета за достигане на поставените цели

снимка: интернет

1. Мислете писмено. Цел, която я няма на хартия, няма да съществува и няма да бъде постигната.

2. Задавайте целта точно, отговаряйки на въпроси: какво, къде, кога и как?

3. Трябва да ограничите целта във времето – без време това е просто мечта. Дайте й срок, дата, ден…

4. Помислете – вашата цел и на кого друг ще донесе полза.

5. Поставяйте цел в утвърдителна и положителна форма в сегашно време.

6. Разделяйте целта на подцели, пишете подробен сценарий за достигането им.

7. Поемете отговорността за своите действия по пътя към целта. Не обвинявайте никого за неуспеха си – изцяло от вас зависи постигането на целта ви.

8. Определете промеждутъчни резултати за достигане на целта. Поставяйте си в началото малки цели, които да ви доведат до голямата Цел.

9. Мислете за целта, а не за средствата за нейното осъществяване. Поставете крайна точка и тръгвайте.

10. Създайте образ за бъдещето, където Вие достигате целта и фиксирайте този образ.

11. И гледайте на себе си, така че сякаш успехът Ви е гарантиран.

УСПЕХ! 

Дессс