Ето един клип, който ще накара много хора да се замислят и да преосмислят живота си, както и постъпките си спрямо своите родители.
Този клип така ми повлия, че се почувствах много виновна към моите родители и по-скоро към майка ми, защото за мен отдавна баща ми не съществува. Почувствах се и виновна към дъщеря ми, която отглеждахме бих казала в голяма нищета, с много лишения, ограничения, строгост… Много си я обичам, въпреки, че напоследък не всеки ден се чувам с нея, вече и тя има свое семейство. Направихме хубава сватба, щастие и късмет им пожелавам на нея и на мъжа й. Не съм съвършената майка, но дъщеря ми и мъжът ми са всичко за мен. След сватбата на дъщеря ми и Ники – зет ми, също стана част от нашето семейство и той вече е второто ни дете, за което също бихме направили всичко. Хей, деца обичайте се, помагайте си и преминавайте през всички хубави, трудни, весели, тъжни моменти заедно. Подкрепяйте се и се уважавайте един друг. Бъдете си опора и с усмивка се наслаждавайте на живота си.
Аз имам свое семейство, ангажименти, задачи… и не съм в състояние да бъда до моята майка много често. Може би не осъзнавах тази нужда, докато не станах майка и заживях в нова къща с мъжа ми и с неговите родители много млада. Много съм им благодарна и на тях, те ми помогнаха в отглеждането и порастването на дъщеря ми. Благодаря им и тук! Нека да почиват в мир душите им. Бог да ги прости! Знам, че ни помагат и от там където са в момента.
Благодаря и на майка ми за силите и здравето, което отдели за самостоятелното отглеждане на мен и моята сестра в период, който беше труден за цяла България 1990-1995. Всичко мина през двете й ръце – моят празник за абитуриентския ми бал, моята сватба, празника на сестра ми и за нейния абитуриентски бал, за всички други дни посветени на нашето добро съществуване. Днес трудно намирам време да й звънна по телефона, а бих искала да се виждам и да си говорим с нея по-често. Пожелавам й още много дълги години крепко здраве, сили да живее с усмивка и да отделя внимание на себе си, да има желание за повече срещи с приятелите си и да може да си позволи повече екскурзии.
Пожелавам на всички да имат родители, които да ги обичат и те да им отвръщат със същото. Интересувайте се от родителите си – те са Ви създали, дали са Ви живот. Не ги забравяйте, не ги оставяйте без да сте ги чули как са през деня. Бъдете добри към тях колкото и строги да са били те към Вас по време на Вашето детство. Когато Ви критикуват те Ви желаят Вашето добро. Посещавайте ги всеки път когато можете и бъдете безрезервно добри и все пак те имат повече опит в живота от Вас – слушайте съветите им, взимайте под внимание техните мнения, препоръки… Поздравявайте ги за празници и им подарявайте Вашите усмихнати лица – не друго. Това е което едни родители най-често искат да виждат у своите деца. Бъдете успешни и отстоявайте своите възгледи не с цената на обиди, пренебрегвания, лоши постъпки… Мислете преди да действате. За да не се получава както в клипа – да ви изпратят картичка, в която те сами Ви съобщават за тяхното погребение…. за да Ви съберат на един обяд или вечеря.
Еко всеки ден 