Здравейте и днес. Напоследък виждам, че зачестиха сватбите и много млади хора заживяват заедно официално и в много любов. Това много ме радва и съм щастлива за сватбите в България. Въпреки, че при всички семейства има и добри и лоши моменти, искам те да се обичат до живот, да се разбират с поглед и да живеят в хармония – да бъдат причината за щастието един за друг. Да се радват един друг и да се търсят постоянно с поглед за още една усмивка и прегръдка.
Мили млади семейства, бъдете си опора и живейте живота си заедно, а не всеки за себе си. Радвайте се на постиженията на любимия до вас и се подкрепяйте до края на живота си. Вижте какво описание ми попадна в социалната мрежа Фейсбук и си вземете поука:
„Един приятел ми дойде на гости, седнахме и започнахме да си говорим за живота. В един момент от разговора го прекъснах и казах: „Само секунда, ще измия съдовете и ще се върна веднага“. Той ме погледна, сякаш му бях казал, че ще направя космическа ракета. След като се върнах ми сподели с възхищение, но въпреки това леко озадачен: „Радвам се, че помагаш на жена си. Аз вече не го правя, защото когато го направя, тя не го оценява. Миналата седмица измих пода и не получих и едно „Благодаря“. Седнах с него и му обясних, че аз не „помагам“ на жена си. Всъщност съпругата ми няма нужда от помощ, тя се нуждае от партньор. Аз съм партньор вкъщи и не смятам за „помощ“ това да споделяме домакинската работа. Не „помагам“ на жена ми да почисти къщата, а я чистя, защото аз също живея тук и трябва да се включа. Не „помагам“ на жена ми да сготви, защото аз също искам да ям и затова готвим заедно. Не „помагам“ на жена ми да мие съдовете след ядене, защото и аз ги използвам и е моя отговорност да ги измия. Не „помагам“ на жена ми с децата, защото тези деца са и мои деца, а моята работа е да бъда баща. Не „помагам“ на съпругата ми да пере, простира или да сгъва дрехи, а съм част от процеса, защото дрехите са също мои и на моите деца. Аз не съм помощ у дома, аз съм част от къщата. Що се отнася до похвалата, го попитах кога за последен път е благодарил на жена си, че е почистила къщата, измила съдовете, изпрала дрехите, сменила чаршафите, изкъпала децата, сготвила и организирала всичко? И то благодарност от типа: „Уау, фантастична си!“ Попитах го „Толкова ли е абсурдно? Или изглежда странно? Ако да, защо тогава, когато ти веднъж си изчистил пода, очакваш награда за отлични постижения? Някога мислил за това, приятелю? Мачо културата сигурно ти е втълпила, че всичко това е нейна работа, но тя е обща. Може би си свикнал, че всичко това трябва да се направи, без да се налага ти да си мърдаш пръста. Ако вярваш в това, поне изказвай уважение, както ти искаш да бъдеш похвален. Подавай ѝ ръка, дръж се като истински партньор, а не като гост, който само идва да яде, да спи, да се къпе и да задоволи нуждите си. Защото истинската промяна на нашето общество започва в нашите домове. Важно е да учим нашите синове и дъщери на истинския смисъл на взаимоотношенията, който е единство.“
Не знам на кого е това толкова точно описание, но напълно го подкрепям и искам повече млади семейни хора да го прочетат. На тези от вас, които ще го прочетете – искам да ви кажа: Бъдете част от семейството, което сте създали в името на благополучието на всички ви. Променете истински нагласите си към тази семейна единица и живейте в хармония със себе си, с вътрешното си аз и бъдете пример за истинските взаимоотношения с брачния ви партньр пред очите на вашите деца.
Пожелавам ви успех, здраве и много любов.
Обичайте се!
Дессс
Еко всеки ден 