Раче, раче, осмокраче… I част

18813269_1781588675189803_549587774299853208_n

Приятели, зодия рак съм. Дъщеря ми е зодия рак. Внучето ми е зодия рак. Една добра приятелка е зодия рак. И още няколко познати са зодия рак. Интересно, че нямам в обкръжението си мъже зодия рак /ако не броя внука ми/, но при всяка една от жените, които познавам всичко е така, както го описва Красимира. Нямаше как да не се впечатля от това нейно най-пълно и най-точно описание на душевността и психиката на нашата зодия, което до сега съм чела. Не е тайна, че сме си голяма загадка и мистерия за тези около нас. Но който ни има – никога не съжалява, а ние го обичаме до живот.

Публикувам нейното стихотворение тук, за всички вас.

Рачешка му работа, възкликнах!
Емоции зад безразлично изражение.
Нима тъй лесно аз откликнах
на студеното, прекрито поведение.

Гледаш го и мислиш си – прозрачен е…
Чакай, чакай… И не бързай да се заключваш.
Забрави ли? Не е случаен – раче е
и до тук със опитите си приключваш

да го разгадаеш, да опиташ да го разбереш…
Та нали и той не се разбира…
Но, повярвай ми, реши ли да те подведе,
от него по-добър не се намира.

Рак е! Емоционален шахматист…
И не разбираш, от къде ти е дошло,
в Натфиз незавършил, но артист…
И, за какво ли…? По-добре не би могло

да те умотае, да ти завърти главата
със сладки приказки „За лека нощ“…
Ако може да го чуе и Шехерезада
ще завиди на прекритата му мощ.

Характерът му е палитра с настроения –
едното свършва, с друго го мени…
Лунен знак (по всички мнения),
но за секунда може да те замени

за тишината, дето тъй обича,
сякаш се пренася в друг живот…
Два малки свята, но граничат
с твоят монолог на идиот.

Спокойно говори си, не му пречи,
той отдавна вече не е „Тук“…
Но реши ли, че говорейки му пречиш,
ще чуеш неочакван звук.

Директен е, болезнено критичен
(дано да си с късмет – да премълчи)…
Понякога е твърде драматичен,
но все си мисли, че не му личи.

Че те обича няма да ти каже,
освен ако не мислиш за мране…
Но неочаквано понякога ще ти покаже,
че предпочита тебе, пред суфле.

Не го разбирай грешно, че горкият
е раним и със чувствителна душа.
И дори емоциите рачешки, когато крият,
несигурни пред тебе лъкатушат.

Романтици нежни са си по природа,
(ако решат, че искат да са, може би)…
От романтика ще ти изсмучат кислорода
от наивните ти влюбени гърди…

Рачешка му работа, ти казах…
съвкупност от мистерия и чар.
Но ще призная, че отдавна забелязах,
Рак да те обича си е Божи дар.

31.05.2017
01:39
Красимира Стрехина
(поръчано от едно раче)

Ако сте зодия рак и искате да се включите в групата на рачетата във Фейсбук – моля, заповядайте. Сприятеляваме се, говорим си, споделяме си… Това е най-суперската група там. Елате и се забавлявайте:

https://www.facebook.com/groups/364899851264/

Рачета, пожелавам ви хубави моменти и си препрочитайте рачешкото стихотворение на Краси често, често.

Поздрави, Дессс

Advertisements

Не може…

 

cropped-1970557_763827270296720_114742408_n1.jpg

Не може да кажеш ,,Какво от това“

 

когато приятел изпадне в беда..
Защото след време паднеш ли ти,
няма да има кой теб да крепи..

Не може да искаш от живота любов,
щом не обичаш, не си и готов!
Сърцето ти празно, то дори да кърви,
в него няма любов,няма мечти!

Не можеш да кажеш ,,Не мога сега“
когато приятел те вика в нощта..
Защото след време ще викаш и ти,
но няма кой да те чуе.. Уви!

Не може да чакаш, тя да дойде сама,
щом си заключил твойта врата!
Дори пред вратата цяла нощ да стои,
Не може да влезе, това запомни!

Нямаш право да искаш тези неща,
щом егоист е тази твоя душа!
Научи се да бъдеш приятел, любим!
На ,,доброто“ да бъдеш ти синоним!

Добромир Радев

ПП: Това стихотворение го открих случайно сърфирайки в интернет. Не зная дали е на този автор, но страшно много се доближава до мен. Затова го публикувам в блога си за всички вас, приятели.

Дессс

 

11 съвета за достигане на поставените цели

10849872_899019220110857_6789214481165291329_n

снимка: интернет

1. Мислете писмено. Цел, която я няма на хартия, няма да съществува и няма да бъде постигната.

2. Задавайте целта точно, отговаряйки на въпроси: какво, къде, кога и как?

3. Трябва да ограничите целта във времето – без време това е просто мечта. Дайте й срок, дата, ден…

4. Помислете – вашата цел и на кого друг ще донесе полза.

5. Поставяйте цел в утвърдителна и положителна форма в сегашно време.

6. Разделяйте целта на подцели, пишете подробен сценарий за достигането им.

7. Поемете отговорността за своите действия по пътя към целта. Не обвинявайте никого за неуспеха си – изцяло от вас зависи постигането на целта ви.

8. Определете промеждутъчни резултати за достигане на целта. Поставяйте си в началото малки цели, които да ви доведат до голямата Цел.

9. Мислете за целта, а не за средствата за нейното осъществяване. Поставете крайна точка и тръгвайте.

10. Създайте образ за бъдещето, където Вие достигате целта и фиксирайте този образ.

11. И гледайте на себе си, така че сякаш успехът Ви е гарантиран.

УСПЕХ! 

Дессс

Грижа за Tupperware продуктите

954878_899014186778027_8029914101163463954_n

 

Сигурно вече имате няколко съда и искате да си ги запазите за дълги години във вида, в който сте си ги закупили?! Ами да, всеки би искал. Таперуер е инвестиция, която трябва да си пазим във времето. Да я завещаем на нашите наследници в добро състояние. Но затова ще трябва да положим едно малко усилие – да си ги пазим и да се грижим за тях всекидневно. Така както си мием зъбите всяка сутрин – така и всяка малка грижа ежедневна положена за Таперуер съдовете ни – ще ни се отплати.

Ако внимателно се грижите за тях, те ще Ви ще се отплатят с дългосрочно и вярно служене: 

  • Може да се мият в миялна машина, само трябва да се поставят вертикално и да не се натискат;
  • Празните съдове НЕ затваряйте, за да може въздуха да циркулира свободно в тях;
  • При употреба на съдовете НЕ използвайте остри предмети и абразивни почистващи материали при тяхното почистване и миене;
  • Когато използвате съдовете за горещи течности и/или мазнини – изчакайте те да се охладят и едва след това излейте в тях и затворете;
  • Съдовете от прозрачната линия на Tupperware препоръчвам да почиствате или миете ръчно и да подсушавате с памучна кърпа;
  • За да отстраните евентуални петна от съдовете – може да използвате топла вода и сода бикарбонат;
  • За отстраняване на евентуална миризма от съдовете – може да използвате измиване с лимонов концентрат /може и смес от лимонов сок и оцет в равни количества/ и поставяне за няколко часа на празния съд във фризера или ензимни почистващи препарати, които с естествените си съставки отстраняват много успешно и дълготрайно застояла и остра миризма. Ако се нуждаете от такъв – пишете ми и ще ви препоръчам много добър – изпитан. Има още няколко изпитани метода за отстраняване на неприятна миризма от еко бутилики, кутии, големи съдове за съхранение на туршии и други подобни… – пишете ми да споделите подобен опит.

 

Приятно, полезно и с удоволствие Ви пожелавам използването на тези продукти. 🙂

Дессс

ПростотА и ПростотИЯ

Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота. Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично. Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха. Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти. Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички. Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна. Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие. Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно. Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се обяснявала, оправдавала, но не падала никога по гръб. Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала. Простотата питала когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор на всеки въпрос на този свят. Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна. Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно. Простотата искала смело каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат и ненужното. Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела. Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна. Простотата нямала много приятели, но малкото й били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да й е истински близък. Простотата не търсела известност и популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде. Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.
Когато дошло време да завършват Училището на живота, уж незабележима Простотата била обявена от директора за Светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали „О свещена Простота няма никога да те забравим!” Простотията, която не оставала незабелязана от никого, била втрещена, когато директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена. Оттогава Простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали със сърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснах в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия.
dzen

снимка: интернет

източник: Интернет