Ден на будителите или Хелоуин?
Пиша по повод една публикация на един мой приятел в така известната социална мрежа „Фейсбук“. Тя е във връзка с възмущението му, че учители насърчават учениците да правят приготовления за предстоящия „празник“ Хелоуин, вместо за наближаващия просветен празник „Ден на будителите“. Не, не съм специалист по вероизповедания, не съм нетолерантна към другите рилигии, но не мога да повярвам, че има такива учители в наше държавно училище с подобни намерения… Хелоуин не е български, а американска, ирландска, келтска традиция на почитане на духове… Това е и католическият „Вси светии“, за който може подробно да прочетете тук: Вси светии – Неделя на всички светии. В България не искам това се превръща в разпространение и почитане на магиите, на смъртта… Та нали основните ни Национални празници обявени за такива са свързани с източно-православната религия, а не с езически и други подобни вярвания, свързани с окултизъм, вещерство, свързване с духове… Не съм против забраната да се познават и да се разказва за подобни „празнувания“, информации, тематики, но учител да поставя акцент върху такива „празници“ е недопустимо за мен…
За източно-православните християни, чиято религия е традиционна в България вярата е нещо лично и трябва първо да се осъзнаеме като такива и тогава ще разберем, че този „празник“ – Хелоуин не представлява и няма да представлява нищо за нас. Ето тук може да се запознаете с подробна информация относно този „празник“: Halloween. Що се отнася за празнуването му във всяко едно семейство само като забваление – добре, аз също намирам нещо образователно в това да изработиш от тиква голям фенер с детето си или от плат/стара износена дреха – карнавален костюм, но до там… Не виждам, обаче как и защо учители трябва да насърчават това забавление в училище, освен ако не са езичници, келти или с друга народност, която почита смъртта, духовете, вещиците, магиите…
Нямам думи.
Това трябва да се обясни първо на учителите, след това на родителите и чак тогава децата ще знаят истината за празниците. За тези, които са наши – източно-православни и ги празнуваме по традиция и обичаи предадени ни от дедите и за новите празници, които навлизат в бита ни благодарение на отворения свят и вече имат влияние и в нашата култура учениците трябва много добре да се запознаят с разликите и с това, което като православни християни им е заложено като вяра, почитане. Трябва да им се обясни много подробно как и защо някои неща са езически, как някои неща са просто поверия и не са свързани с християнската вяра и традиция. Не трябва да забравяме и родителската роля в това възпитание, но понякога и те не са наясно със самите себе си относно национални празници, традиции, православно учение. Затова трябва повече заинтересованост от тяхна страна и по-често общуване с учители, свещеници. Не приветствам честването на традици, обичаи, които не са свързани с нашата народност, история, бит и култура.
Повярвайте ми, в самоковските училища има много надарени ученици, много кадърни учители и в града като цяло има много учени родители. Но все пак си мисля, че църквата може да влезе в помощ на много от тях с подробни общи религиозни беседи провеждани в самата църква, в двора на училището или църквата. Внимателно трябва да се разработят и работни листа, анкети за след тези часове. Трябва да се постави началото на взаимодействие между училището и църквата в обучението по религия в основната й част, не фанатичната й. Не съм привърженик на крайните религиозни мисления, фанатизирани действия и убеждения. А за „Вси светии“ – „Хелоуин“ може подробно и ясно да прочете в: Литературен форум.
Нека не позволяваме чрез Хелоуин децата ни да се подиграват със своята невинност, с достойнството на ближните си, да не вярват във Възкресението на Христос, да служат на Дявола чрез бесовски игри, демонички забавления. Това ще ги погуби когато в тинейджърска възраст се подлъжат и случайно се включат към сатанински секти. Дано не се случва това на нито едно дете.
„Те не бива да заприличват на децата в някои общества, които в тази бесовска нощ почукват на вратите на съседите и питат: “Trick or treat“ („Дяволия или лакомство“). Бесовският характер на Хелоуин личи и от факта, че починалите се представят като духове, които не могат да намерят покой и които са готови да плашат живите и да им пакостят. Този „псевдопразник“ се опитва да ни приучва да не се отвращаваме от демоните и да не възприемаме смъртта като драматична последица от греха, а като маскарад, като безобидна игра и забава. Истината е съвсем различна и Православната Църква ни я е разкрила в пълнота….Любовта преодолява границата между живите и мъртвите чрез силата на молитвата ни за починалите и чрез действието на Божията милост.“ – Варненски и Великопреславски митрополит Йоан.
Нека повече ученици, учители, родители си спомнят за Народните будители на 1-ви ноември и да отидат да запалят свещичка в близката църква за тях. Като будители определяме просветните, религиозните и революционните дейци от Българското възраждане XVIII – XIX век. Нека не забравяме какво са ни дали и на какво са ни научили. Будителите са ни завещали любов към Светото Православие, любов към Родината, любов към Бога и ближните, а не чуждопоклонство и привързаност към дявола и неговата свита. Те са ни убедили, че можем да бъдем горди с историята си, с майчиния си език, с родната си култура и национален дух. В днешно време към будителите можем да отнесем всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и други културни дейци, които макар и неизвестни за широката общественост, допринасят с делата си за духовното и културното израстване на българина в дадено населено място.
Предлагам Ви, заедно да прочетем каменния надпис от времето на хан Омуртаг:
“Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по– късно помнят!”
Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно.
Нека помним!
Честит първи ноември!
Еко всеки ден 